САМОПРИЗНАНИЕТО НА ЕДНА ЛЪЖКИНЯ
Меката тъкан на миналото
лесно огъвам в размъкнати спомени.
Оглушала си доизмислям,
да не боли толкова пред хората.
„Завиждам на спокойния тон на миналото.
То никога не се насажда.
В душите ни присяда тихо
и тихо ни изгражда,
и тихо ни изяжда,
на други ни разказва,
полека ражда ни или ни смазва, ...