„Саморасляк” ме наричахте, хóра.
Днес за обидата не ви коря.
Злата орис така е решила –
саморасляци... безброй навред.
Можех дълго да стена и да плача.
Можех много пъти да умра.
Но надеждата в мене човешка
ме поведе в жестока борба.
И потеглих с крехкото тяло,
през пъртините проправях път.
Скърцах със зъби, стисках юмруци,
падах...ставах... и пак напред! ...