26.07.2020 г., 14:48 ч.  

Саморасляк 

  Поезия » Друга
679 3 9
„Саморасляк” ме наричахте, хóра.
Днес за обидата не ви коря.
Злата орис така е решила –
саморасляци... безброй навред.
Можех дълго да стена и да плача.
Можех много пъти да умра.
Но надеждата в мене човешка
ме поведе в жестока борба.
И потеглих с крехкото тяло,
през пъртините проправях път.
Скърцах със зъби, стисках юмруци,
падах...ставах... и пак напред! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Предложения
: ??:??