Окова ме здраво самотата,
вериги тежки влача всеки ден...
сякаш зъл магъосник омагъосъл ми краката,
и не искат да се подчиняват те на мен.
Боже, а тежат оковите големи,
не позволяват ми дори усмивка да си подаря,
вкопчили се някак здраво в мене,
присмиват се на мойта самота.
А аз увяхвам бавно като цвете,
само оставено, без светлина,
самотата, и тя надсмива се над мене,
но не може да ми вземе моята душевна красота. ...