10 янв. 2007 г., 12:02
Окова ме здраво самотата,
вериги тежки влача всеки ден...
сякаш зъл магъосник омагъосъл ми краката,
и не искат да се подчиняват те на мен.
Боже, а тежат оковите големи,
не позволяват ми дори усмивка да си подаря,
вкопчили се някак здраво в мене,
присмиват се на мойта самота.
А аз увяхвам бавно като цвете,
само оставено, без светлина,
самотата, и тя надсмива се над мене,
но не може да ми вземе моята душевна красота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация