Самота

Jun 15, 2008, 2:11 PM

Poetry » Love

785 0 0

Самота
Отново тъжна и сама,
погледна малката жена.
И с поглед като на дете,
(разплакано във ден студен.)
Тя жално наклони глава
и блесна бялата луна.
Но защо нощта така студена,
я гледаше далече затъмнена.
И сякаш страдаше и тя?
Защото две сърца горяха във нощта,
две сърца, а сякаш са едно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самота

Want to read more?

Random works