jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)
86 90
Oct 31, 2007, 8:49 AM

Самота 

  Poetry » Other
740 0 3
Някога болеше, но вече не боли,
някога кървеше, но вече не кърви.
Някога я мразех и проклинах,
но вече много я обикнах.
Някога ме беше страх,
днес със нея заживях.
През деня я благославям,
вечер я моля с мен да остане.
Самотата е, не я познавах,
но сега я обожавам.
Искам вечно да е с мен,
да не ме напусне някой ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??