jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)
86 90
31.10.2007 г., 8:49 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
689 0 3

Някога болеше, но вече не боли,

някога кървеше, но вече не кърви.

Някога я мразех и проклинах,

но вече много я обикнах.

 

Някога ме беше страх,

днес със нея заживях.

През деня я благославям,

вечер я моля с мен да остане.

 

Самотата е, не я познавах,

но сега я обожавам.

Искам вечно да е с мен,

да не ме напусне някой ден.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво,миличка!
  • когато живея в такава лудница много ми се иска да съм сама някак си свикнах и ми харесва.Обичам си моя свят който е различен...
  • Тъжно е да се обожава самотата!
    Но пък стихът ми хареса!
    Поздрав Елена!
Предложения
: ??:??