Mar 16, 2010, 12:42 PM

Самота 

  Poetry
576 0 1

Пронизващият звук на тъжна цитра
през мен премина,
преплитайки се с топлия вечерник,
разрошил перления блясък в косите ми!
Звезди - светулки в хор блещукаха,
припяваха вълшебна нощна песен!
Луната - и тя  възторжено ликуваше,
дирижирайки  сонатата среднощна!
А аз отчаяно те търсих в тълпата
на публика несъществуваща!

© МИСИЯ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??