Самота

Mar 16, 2010, 12:42 PM

Poetry

671 0 1

Пронизващият звук на тъжна цитра
през мен премина,
преплитайки се с топлия вечерник,
разрошил перления блясък в косите ми!
Звезди - светулки в хор блещукаха,
припяваха вълшебна нощна песен!
Луната - и тя възторжено ликуваше,
дирижирайки сонатата среднощна!
А аз отчаяно те търсих в тълпата
на публика несъществуваща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самота

Want to read more?

Random works