Самота

16 mar 2010, 12:42

Poesía

670 0 1

Пронизващият звук на тъжна цитра
през мен премина,
преплитайки се с топлия вечерник,
разрошил перления блясък в косите ми!
Звезди - светулки в хор блещукаха,
припяваха вълшебна нощна песен!
Луната - и тя възторжено ликуваше,
дирижирайки сонатата среднощна!
А аз отчаяно те търсих в тълпата
на публика несъществуваща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Propuestas