Mar 5, 2015, 10:51 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
701 0 0

Понякога обзема те сивота, гняв, а и мъничко тъга.

Случва се и е в рамките на нормалните неща!

Тогава изпълва те чувство на пустота!

Но трябва да намериш своя лъч светлина,

който ще озари и прогони негативността.

Може да се нари е семейната среда,

в любовта или приятелската доброта!

И не мисля, че трябва да се пита за това:

Защо?, Как?, Кога?

Все пак човек сам кове своята съдба.

© Красимир Цуцов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??