5 mar 2015, 22:51

Самота 

  Poesía » Filosófica
725 0 0

Понякога обзема те сивота, гняв, а и мъничко тъга.

Случва се и е в рамките на нормалните неща!

Тогава изпълва те чувство на пустота!

Но трябва да намериш своя лъч светлина,

който ще озари и прогони негативността.

Може да се нари е семейната среда,

в любовта или приятелската доброта!

И не мисля, че трябва да се пита за това:

Защо?, Как?, Кога?

Все пак човек сам кове своята съдба.

© Красимир Цуцов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??