В мисли вечно денят ми минава
и през нощите пак не заспивам.
От години така се получава,
самотата бавно ме убива.
Сутрин ме събужда тишината,
целуват ме на слънцето лъчите,
докосва ме със плат чаршафа,
с вода ще погаля и очите.
Клаксон вън ме поздравява,
цветята сладко ми говорят...
Аромата на кафе навява
вятърът в белия прозорец. ...