29 mar 2012, 23:27

Самота 

  Poesía » Del paisaje
588 0 5
В мисли вечно денят ми минава
и през нощите пак не заспивам.
От години така се получава,
самотата бавно ме убива.
Сутрин ме събужда тишината,
целуват ме на слънцето лъчите,
докосва ме със плат чаршафа,
с вода ще погаля и очите.
Клаксон вън ме поздравява,
цветята сладко ми говорят...
Аромата на кафе навява
вятърът в белия прозорец. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??