САМОТА

Jan 20, 2006, 8:07 PM

Poetry

833 0 1

САМОТА
Студено ми е сама
между четирите посоки на света,
заключени във мойта стая.
И не мога да приема дъжда
като огледало,
родило дъгата -
прозорецът ми вече е затворен.
А вън се носи дъх на колендро.
Но посоките на моите мисли
умират преди да ти разгадая
или бягат от затворената стая... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

САМОТА

Want to read more?

Random works