САМОТА
Студено ми е сама
между четирите посоки на света,
заключени във мойта стая.
И не мога да приема дъжда
като огледало,
родило дъгата -
прозорецът ми вече е затворен.
А вън се носи дъх на колендро.
Но посоките на моите мисли
умират преди да ти разгадая
или бягат от затворената стая...
А може би съм просто уморена...
Не, само съм болезнено сама
между всички посоки на света,
които водят всяка до една стена,
градена срещу моите желания...
© Елена Бързева Всички права запазени