Самота

Jul 24, 2013, 9:55 PM

Poetry » Other

827 0 1

Отрони се и падна
последна капчица роса,
дървото сам-само остана
под безкрайно сини небеса.
Клоните прибра си бавно,
придърпа всяка част към своето стъбло,
отлетяха и листата плавно,
всяко някъде е отишло.
Натрупа сняг отново,
оголените клони той покри,
привидно, сякаш е красиво,
тъжните сълзи снегът изтри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самота

Want to read more?

Random works