Самота

24.07.2013 г., 21:55 ч.

Поезия » Друга

780 0 1

Отрони се и падна

последна капчица роса,

дървото сам-само остана

под безкрайно сини небеса.

Клоните прибра си бавно,

придърпа всяка част към своето стъбло,

отлетяха и листата плавно,

всяко някъде е отишло.

Натрупа сняг отново,

оголените клони той покри,

привидно, сякаш е красиво,

тъжните сълзи снегът изтри.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.