Dec 4, 2012, 4:35 PM

Самота 

  Poetry » Other
645 0 16

Душата си с душата ми преплете,
ръцете ти сънувам всяка нощ -
вериги ледени по раменете
затягат се и режат като нож.
А чувствата ни - есенна стихия -
разбиват се във вълнолома стар.
Аз търся, но не те откривам
в живота си, без чувства опустял.
Душата ми е вече суха,
отдавна е пресъхнало море,
един за друг сега сме глухи -
далечни, тъжни брегове. 


© Валка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??