4 dic 2012, 16:35

Самота 

  Poesía » Otra
644 0 16

Душата си с душата ми преплете,
ръцете ти сънувам всяка нощ -
вериги ледени по раменете
затягат се и режат като нож.
А чувствата ни - есенна стихия -
разбиват се във вълнолома стар.
Аз търся, но не те откривам
в живота си, без чувства опустял.
Душата ми е вече суха,
отдавна е пресъхнало море,
един за друг сега сме глухи -
далечни, тъжни брегове. 


© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??