May 7, 2016, 9:50 PM

Самота 

  Poetry
966 2 1

Върви след мене самотата,

а аз обърнала съм гръб.

Преправя се на непозната,

но чувала съм и зова.

 

 

Не искам аз да се обръщам,

че видя ли я, ще застина.

В нейната безмилостна прегръдка,

надявам се, да ме отмине.

 

 

Забързах крачка, без да спирам,

а все по-близо е до мене тя.

Ех, приятелка ми е, разбирам,

но се казва Самота.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??