Върви след мене самотата,
а аз обърнала съм гръб.
Преправя се на непозната,
но чувала съм и зова.
Не искам аз да се обръщам,
че видя ли я, ще застина.
В нейната безмилостна прегръдка,
надявам се, да ме отмине.
Забързах крачка, без да спирам,
а все по-близо е до мене тя.
Ех, приятелка ми е, разбирам,
но се казва Самота.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены