Jul 17, 2016, 10:13 PM

Самота 

  Poetry » Phylosophy
541 1 2
Самота
Самота, отново си при мен сега,
дойде отново след кратка раздяла.
Като моя приятелка ме държиш за ръка.
Отиваш си и отново се връщаш сама!
Ти сива си, скучна, но моя Самота!
Идваш при мен, когато си отиде Любовта!
Любовта е твоята родна сестра,
но сте много различни, всякога.
Тя е весела, ведра, чиста, засмяна,
като самодива в бяла роба на зелена поляна.
Пъргава, игрива и неуловима, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Random works
: ??:??