17 июл. 2016 г., 22:13

Самота 

  Поэзия » Философская
515 1 2
Самота
Самота, отново си при мен сега,
дойде отново след кратка раздяла.
Като моя приятелка ме държиш за ръка.
Отиваш си и отново се връщаш сама!
Ти сива си, скучна, но моя Самота!
Идваш при мен, когато си отиде Любовта!
Любовта е твоята родна сестра,
но сте много различни, всякога.
Тя е весела, ведра, чиста, засмяна,
като самодива в бяла роба на зелена поляна.
Пъргава, игрива и неуловима, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Все права защищены

Предложения
: ??:??