Mar 5, 2019, 7:32 PM

Самота 

  Poetry » Free verse
1245 3 4

Самотно стръкче цвете

във вазата стоеше

и тихичко говореше

със кръглата луна.

 

Малко поовяхнало

главичка беше свело,

но тайничко поглеждаше

към синьото небе.

 

Една звезда го зърна,

целувка му изпрати

и цветето се сепна

усмихна се завчас.

 

Завъртя очички,

листенцата разтвори,

и стаята изпълни с аромат.

 

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??