Самотно стръкче цвете
във вазата стоеше
и тихичко говореше
със кръглата луна.
Малко поовяхнало
главичка беше свело,
но тайничко поглеждаше
към синьото небе.
Една звезда го зърна,
целувка му изпрати
и цветето се сепна
усмихна се завчас.
Завъртя очички,
листенцата разтвори,
и стаята изпълни с аромат.
© Румяна Маринова Все права защищены