Jul 19, 2006, 11:55 PM
Самота
Не зная дали ще мога да се скрия
в сивотата празна на деня.
С въжета-обич няма да те впримча,
щом ехо от пустиня е в твоята душа.
Какво ни свързваше?Нима не знаеш?
Любовно ложе и страстен реверанс,
отправен към звездите прелестни,
свидетели на шеметния танц,
във който като нежни пеперуди
сърцата и телата ни танцуваха в такт.
Тогава се обичахме,същински луди...
Сега душата ми е сляпа,мрак.
Жестока самота в мен се впива,
от нейните студени пръсти вее хлад.
Изгубената обич бавно си отива
и срива безпощадно моя свят.
в сивотата празна на деня.
С въжета-обич няма да те впримча,
щом ехо от пустиня е в твоята душа.
Какво ни свързваше?Нима не знаеш?
Любовно ложе и страстен реверанс,
отправен към звездите прелестни,
свидетели на шеметния танц,
във който като нежни пеперуди
сърцата и телата ни танцуваха в такт.
Тогава се обичахме,същински луди...
Сега душата ми е сляпа,мрак.
Жестока самота в мен се впива,
от нейните студени пръсти вее хлад.
Изгубената обич бавно си отива
и срива безпощадно моя свят.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
но 
-
Жестока самота в мен се впива,
от нейните студени пръсти вее хлад.
Изгубената обич бавно си отива
и срива безпощадно моя свят.
Права си, Петя, изгубената обич бавно си отива... но идва друга.
Поздравявам те. -
Поздрав , Петинка!Тъжно, но хубаво!
-
Ще отпусна душата си свита,
щом рамото ваше е с мен.
Слънца в душата ще светнат.
Любовта си съзирам пред мен...
БЛАГОДАРЯ ВИ,мили хора!
-
Бъди искрица - огнен плам,
не страдай за отминала любов,
отново пръсти ще вплетеш в гореща длан,
но този път - ще е за цял живот!
Поздрав, Петинка! -
когато една обич си отива - не си е струвала. истинската обич не си отива с времето.
-
Изгубената обич бавно си отива
и срива се навеки моят свят.
Днес май четем само за раздяла: тъжни но много красиви стихове. горе главата момичета! Ще дойде новата голямата и истинска любов, вярвайте! -
Дори да се затвориш в сивотата,
ще грееш пак като звезда,
защото светлината на душата
не може да прикрие сивота.
Поздрав Пети! -
Тъжно Петя!
"Изгубената обич бавно си отива
и срива се навеки моят свят."
Поздравления за стиха! -
Щом трябва тази обич нека си отиде.
Ще дойде друга, много по-добра.
И своят танц ще затанцуваш лудо,
без тази чужда дума - самота!
Поздрави, Петя!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
стиховете ти са прекрасни, когато чета някои от тях(тай като все още не съм прочела всички,но ще го направя) настръхвам...наистина прекрасна поезия
продължавай все така.. но, който си го може си го може!