19 июл. 2006 г., 23:55

Самота 

  Поэзия
5.0 (7)
824 0 11
Не зная дали ще мога да се скрия
в сивотата празна на деня.
С въжета-обич няма да те впримча,
щом ехо от пустиня е в твоята душа.
Какво ни свързваше?Нима не знаеш?
Любовно ложе и страстен реверанс,
отправен към звездите прелестни,
свидетели на шеметния танц,
във който като нежни пеперуди
сърцата и телата ни танцуваха в такт.
Тогава се обичахме,същински луди...
Сега душата ми е сляпа,мрак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »