Тъжно е вечер, когато сама
празнувам празника светъл,
с бутилка вино в ръка,
пия и плача в ноща.
Оглеждам се в тъмната стая
и разбирам,че болезнено празна е тя,
отронва се малка сълза,
разбива се там на куп стъкълца.
Едно стъкълце се заби във душата
и остави катранено черна следа,
белязана бе от съдбата
да усеща болката от самотата.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up