Тъжно е вечер, когато сама
празнувам празника светъл,
с бутилка вино в ръка,
пия и плача в ноща.
Оглеждам се в тъмната стая
и разбирам,че болезнено празна е тя,
отронва се малка сълза,
разбива се там на куп стъкълца.
Едно стъкълце се заби във душата
и остави катранено черна следа,
белязана бе от съдбата
да усеща болката от самотата.