Тихо и бавно, тя ни убива,
всеки от нас, самота я нарича.
Остър нож в сърцето забива,
дори последната риза съблича.
Тихо е. Тихо е, тихо, нали,
сякаш угаснал е нашият свят.
Толкова тихо, че чувам, тупти,
сърцето ми с ритъм, за мен непознат.
И няма кой у дома да се връща,
имам нужда от две думи само.
Какво е без хора голямата къща,
таванът тежи на мъжкото рамо. ...