22.04.2018 г., 9:42 ч.

Самотата 

  Поезия » Гражданска
510 1 2
Тихо и бавно, тя ни убива,
всеки от нас, самота я нарича.
Остър нож в сърцето забива,
дори последната риза съблича.
Тихо е. Тихо е, тихо, нали,
сякаш угаснал е нашият свят.
Толкова тихо, че чувам, тупти,
сърцето ми с ритъм, за мен непознат.
И няма кой у дома да се връща,
имам нужда от две думи само.
Какво е без хора голямата къща,
таванът тежи на мъжкото рамо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2018

 

Предложения
: ??:??