Нощта, подобно дърта сводница,
ме кани със усмивка тънка
и през сапфирената нощница
прозират лунните й гънки.
Седефени коси е спуснала,
звезди разклаща в чаша с уиски,
приятелка е на души отвързани
и знае тайните на всички.
-Най-малко с теб ми се говори,
клюкарко стара, на пазара
спомни си колко ти се молих
да кажеш той с коя остана. ...