valia1771 (Ивон)
371 11611
26.06.2009 г., 14:06 ч.

Самотата и нощта 

  Поезия » Любовна
770 0 2

Нощта, подобно дърта сводница,

ме кани със усмивка тънка

и през сапфирената нощница

прозират лунните й гънки.

 

Седефени коси е спуснала,

звезди разклаща в чаша с уиски,

приятелка е на души отвързани

и знае тайните на всички.

 

-Най-малко с теб ми се говори,

клюкарко стара, на пазара

спомни си колко ти се молих

да кажеш той с коя остана.

 

Но ти ги скри и тримата се смяхте

на моето отчаяно безсилие,

"Горчивото" ви беше много сладко,

чак се напихте от безгрижие.

 

Отивай си, не си ми вече нужна,

вън чакат те с объркани сърца,

за тебе винаги ще си остана чужда

и неразбрана с мойта самота.

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ЕЙ, че хубаво е стихчето, Валя!
    Радвам се, че го намерих!
  • мн хубаво стихче,пожелавам ти самотата да изчезне от тжоя живот!!
Предложения
: ??:??