May 9, 2009, 9:52 PM

Самотата я уби 

  Poetry » Other
1107 0 5

 

Студът крещи без глас.

А вятърът танцува валс.

Момиче едно лежи на земята.

Открадната й е душата.

Тялото на мъртво прилича.  ( но не е )

Ала смъртта все още не я отвлича. ( защо ли )

Тъмнината се разпилява.

А ето и дъждът се появява…

 

Ято гарвани прелита…

 

Умира сякаш тя.

Без жалост животът изстива.

И с тихи стъпки бавно си отива…

© Ив All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??