Самотата я уби

May 9, 2009, 9:52 PM

Poetry » Other

1219 0 5

Студът крещи без глас.
А вятърът танцува валс.
Момиче едно лежи на земята.
Открадната й е душата.
Тялото на мъртво прилича. ( но не е )
Ала смъртта все още не я отвлича. ( защо ли )
Тъмнината се разпилява.
А ето и дъждът се появява…
Ято гарвани прелита…
Умира сякаш тя.
Без жалост животът изстива.
И с тихи стъпки бавно си отива…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самотата я уби

Want to read more?

Random works