Самотата я уби

9 may 2009, 21:52

Poesía » Otra

1186 0 5

Студът крещи без глас.
А вятърът танцува валс.
Момиче едно лежи на земята.
Открадната й е душата.
Тялото на мъртво прилича. ( но не е )
Ала смъртта все още не я отвлича. ( защо ли )
Тъмнината се разпилява.
А ето и дъждът се появява…
Ято гарвани прелита…
Умира сякаш тя.
Без жалост животът изстива.
И с тихи стъпки бавно си отива…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самотата я уби

Искате да прочетете повече?

Propuestas