Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше навън
тъмно бе и дъжд валеше
И в самотното сърце, душата
му гореше.
Бе тъмна нощ не само във домът му
Бе тъжно и във дън земя... таз дето
до болка стържеше душата
и държеше много той да скрие от света.
По прозорецът сълзи се стичат
Там нейде мълния небето разчерта
в тъмата сияние проблясва упорито ...