aap (Ангел)
929 3610
25 feb 2018, 22:24

Самотен 

  Poesía
285 1 7

Самотен той на масата седеше...

И тъжно гледаше навън

тъмно бе и дъжд валеше

И в самотното сърце, душата

му гореше.

 

Бе тъмна нощ не само във домът му

Бе тъжно и във дън земя... таз дето

до болка стържеше душата

и държеше много той да скрие от света.

 

По прозорецът сълзи се стичат

Там нейде мълния небето разчерта

в тъмата сияние проблясва упорито

И разкри лика на тъжната душа!

 

Самотен той на масата седеше

сълзи в очите му видях

знаех че сърцето го болеше

Не за него а за нас!

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??