sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
Jan 13, 2010, 9:01 PM

Самотен дъжд 

  Poetry » Other
437 0 0

Въздухът в стаята е попил тъгата.

Вдишвам я и издишвам отрова.

Навън дъждът мокро полива тъмнината.

Пълни локви с капчуци самота.

 

Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти

се поражда напориста доза страх -

дали ако сега си тръгна, ще мога да се върна,

или ще осъмна в самотата на дъжда?

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??