Въздухът в стаята е попил тъгата.
Вдишвам я и издишвам отрова.
Навън дъждът мокро полива тъмнината.
Пълни локви с капчуци самота.
Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти
се поражда напориста доза страх -
дали ако сега си тръгна, ще мога да се върна,
или ще осъмна в самотата на дъжда?
© Сюзън Смърт All rights reserved.