Самотен дъжд

sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415

13.01.2010 г., 21:01 ч.

Поезия » Друга

433 0 0

Въздухът в стаята е попил тъгата.

Вдишвам я и издишвам отрова.

Навън дъждът мокро полива тъмнината.

Пълни локви с капчуци самота.

Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти

се поражда напориста доза страх -

дали ако сега си тръгна, ще мога да се върна,

или ще осъмна в самотата на дъжда?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.