Самотен е пътят, по който вървя

и там, далеч някъде в мрака,

съзирам отсянката на бледа луна,

която сякаш мен само чака.

Самотно е всичко до мене сега,

самотата във въздуха мрачно витае

и скитам се сама из града,

където миналото със мен си играе.

Колко далечно е всичко от тук,

където дните бавно повтаря

бавният ритъм, отсечен и глух,

на спомен отронващ се от календара.

И така както до днес отминавах

по пътя самотен на тротоара,

той ще ми помаха пак за из път -

и него, споменът, аз ще забравя!