Самотен е пътят, по който вървя
и там, далеч някъде в мрака,
съзирам отсянката на бледа луна,
която сякаш мен само чака.
Самотно е всичко до мене сега,
самотата във въздуха мрачно витае
и скитам се сама из града,
където миналото със мен си играе.
Колко далечно е всичко от тук,
където дните бавно повтаря
бавният ритъм, отсечен и глух,
на спомен отронващ се от календара. ...