Когато вечер слънцето залязва,
погалено от нощните коси,
самотен гълъб каца на перваза,
а сянката му - в моите очи.
Почуква сякаш плахо по стъклото,
танцувайки познатия ми танц,
а тихата му песен - над леглото
покрива в миг нощта ми с нежен гланц.
И сякаш иска нещо да ми каже.
Да видя нещо в тъжните очи,
забравено от чувствата ми даже,
от смисъла на земните ни дни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up