Когато вечер слънцето залязва,
погалено от нощните коси,
самотен гълъб каца на перваза,
а сянката му - в моите очи.
Почуква сякаш плахо по стъклото,
танцувайки познатия ми танц,
а тихата му песен - над леглото
покрива в миг нощта ми с нежен гланц.
И сякаш иска нещо да ми каже.
Да видя нещо в тъжните очи,
забравено от чувствата ми даже,
от смисъла на земните ни дни. ...