vili-draganova (Вили Драганова)
8 0
Aug 22, 2012, 5:43 PM

Самотен скитник 

  Poetry » Love
614 0 1

Дълго през пустинята вървях

под жаркото слънце,

без сянка да видя

и с вода да се разхладя.

 

Свивах краката си боси,

изгорели от пясък горещ,

търках очи напрашени

и челото бършех.

 

Вървях безспирно

из безкрайната пустуш.

Падах, ставах,

без оазис да видя.

 

Любовта си да срещна,

обиколих целия свят.

Това вървене бе последна надежда...

Видях не човек, а мираж.

© Вили Драганова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Любовта си да срещна,
    обиколих целия свят.
    Това вървене бе последна надежда...
    Видях не човек, а мираж.

    Харесах!Никога не губи надежда!Поздрав!
Random works
: ??:??