Nov 8, 2004, 10:56 PM

Самотна душа 

  Poetry
1017 0 1
Тъмно е ,а взе и да вали.
Часовникът дванайсет пъти би.
Пак настава мрак в моята душа,
защо отново остави я сама?
От погледа ми се отдалечи
и искрата в сърцето завинаги заличи.
Пускам роза от разтреперената си ръка,
и огорчен се прибирам
под светлината на безкрайната луна.
Само сан остава в моята душа,
момичето от ьасковската бакара.

© Георги Христозов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е,как коя..Щом е написал и специално стихотворение за нея,трябва да е голямата му любов..
Random works
: ??:??