8.11.2004 г., 22:56 ч.

Самотна душа 

  Поезия
1018 0 1
Тъмно е ,а взе и да вали.
Часовникът дванайсет пъти би.
Пак настава мрак в моята душа,
защо отново остави я сама?
От погледа ми се отдалечи
и искрата в сърцето завинаги заличи.
Пускам роза от разтреперената си ръка,
и огорчен се прибирам
под светлината на безкрайната луна.
Само сан остава в моята душа,
момичето от ьасковската бакара.

© Георги Христозов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е,как коя..Щом е написал и специално стихотворение за нея,трябва да е голямата му любов..
Предложения
: ??:??