Feb 12, 2008, 7:17 PM

Самотна искрица 

  Poetry » Other
822 0 1
Тихо през нощната тъма
пристъпва дете едно,
луната му прави път сама,
но бленува то за топлина, легло.
Призрачно шумят борове, ели,
вятърът ледено и пронизващо вее,
скоро ще изчезнат всичките следи
и никой тъжна песен няма да пее.
И ето, всичко е към края свой,
изгасна поредната самотна искра,
и ето, отново наоколо е пълен покой,
да, приятелю, животът е коварна игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ден All rights reserved.

Random works
: ??:??