Тихо през нощната тъма
пристъпва дете едно,
луната му прави път сама,
но бленува то за топлина, легло.
Призрачно шумят борове, ели,
вятърът ледено и пронизващо вее,
скоро ще изчезнат всичките следи
и никой тъжна песен няма да пее.
И ето, всичко е към края свой,
изгасна поредната самотна искра,
и ето, отново наоколо е пълен покой,
да, приятелю, животът е коварна игра.