Feb 25, 2007, 7:15 PM

Самотница 

  Poetry
716 0 5
                                   Отиде си - луната се стопи,
                                   в мълчание градът се потопи
                                   и лятото загуби своя смях.
                                   Самотница, самотница аз бях.


                                   Отиде си - небето потъмня
                                   и страшен гръм разнесе се в нощта,
                                   под дъжд от скръб до сутринта стоях.
                                   Самотница, самотница аз бях.


                                   Къде си днес? Далече ли си ти?
                                   Или си тук, невидим за очи?
                                   При мен ела, луната донеси,
                                   на лятото смеха сега върни.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??